135 години от гибелта на капитан Васил Данаджиев

Кап. Васил Данаджиев е роден на 1 март 1858 г. в гр.Ески Джумая (дн.Търговище).

През август 1878 г. Васил Данаджиев е призован да отбие редовната си военна служба в ХVІІ Разградска дружина. На 7 декември 1878 г. след успешно издържан изпит е зачислен като юнкер в първия кратък едногодишен курс на новооткритото Военно училище в София. През м.май 1879 г. завършва първия офицерски випуск на училището. На 10 май 1879 г. е произведен в чин прапоршчик и разпределен на служба в Артилерийския парк в Разград. След година е преместен в артилерийската лаборатория в Русе. От м.ноември 1879 г. е подпоручик, а от 30 август 1882 г. става поручик.

На 2 октомври 1882 г. в гр.Русе българският княз Александър Батенберг посреща тържествено сръбския крал Милан. Младият поручик Данаджиев изпълнява задачите си и организира впечатляващо зрелище от фойерверки, бенгалски огньове, илюминации и осветление пред височайшите особи. За проявеното усърдие младият офицер получава сръбския орден „Такова” – V степен.

В края на 1882 г. Васил Данаджиев е преминава на служба в 1-ви артилерийски полк в гр. София. През м.февруари 1883 г. е командирован с други офицери в Москва „за практическо изучаване на артилерийската служба” в 1-ва гренадирска артилерийска бригада.

На 30 август 1885 г. Данаджиев е произведен в чин капитан и назначен да командва 3-та батарея от 1-ви артилерийски полк. Неговата батарея е една от малобройните части, оставени да прикриват западната граница, докато главните сили на българската армия са съсредоточени срещу Турция, откъдето се очаква нападение, след обявяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Неочаквано ударът срещу България идва от Сърбия.

Още в първия ден на сръбското вероломно нахлуване, на 2 ноември 1885 г. батареята на капитан Данаджиев влиза в бой при Цариброд. На 5 ноември, първи ден на Сливнишката епопея, полубатареята на кап.Данаджиев с две оръдия води неравен бой с четири сръбски батареи, които разполагат с 16 оръдия. Младият български капитан е на първа линия, наблюдава с бинокъла попаденията от изстрелваните снаряди и командва необходимите корекции в стрелбата. Със своя точен, убийствен огън батареята на кап. Данаджиев насочва „вниманието на всичките действующи против него артилерийски части, които почнали да го обсипват с гранати като град.”

Храбрият артилерист капитан Васил Данаджиев загива на 5 ноември 1885 г., в разгара на боя в първия и най-тежък ден на Сливнишката епопея.

Сраженията при Сливница продължават до пълния разгром на вражеската сръбска армия, последван от победоносния ход на българската войска, завършил при Пирот. В тази славна българска победа е вградена героичната и трагична саможертва на капитан Васил Данаджиев в защита на родната земя от нашествениците. Посмъртно той е награден с орден „За храброст” – IV степен.
На Преславски редут, където е била батареята на капитан Данаджиев и негово лобно място, и днес могат да се видят кръстовете, в памет на загиналите двама капитани Данаджиев и Папанчев.

Гробът на кап.Васил Данаджиев е в самия град Сливница. Намира се в двора на училище „Св.св.Кирил и Методий”, заедно с паметен обелиск посветен на друг герой от войната подпор.Бобев от Тулча.

Името на капитан Васил Данаджиев е записано в Списъка на загиналите за Родината воини, поставен в основите при изграждането на Военния паметник в гр.Търговище, открит на 3-4 юни 1939 г. Днес името на героя носи улица в неговия роден град и в гр. София.

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



viber

Върни се горе