Значението на Ескиджумайският панаир в търговския обмен и неговата социална и културна роля през XIX в. Тази тема разглежда монографията „Ескиджумайският панаир – център за стопански и културен диалог през XIX в.“, която заедно с макет на панаирното място от 1868 г. бе представена вчера в рамките на програмата за отбелязване на деня на Търговище.
Автори на изследването са Алджан Джафер, уредник в Исторически музей – Омуртаг и докторант в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и доц. Мийрям Салим, преподавател в Катедрата по турски език и литература в същия университет. Според авторите това е първото обобщаващо изследване, което да разглежда панаира в Ески Джумая през османския период. То се базира на документи от архивния фонд на Ориенталския отдел при Народната библиотека и такива от Истанбулския османски архив в Турция.
Рецензентът доц. Гергана Георгиева, преподавател в Катедра „Стара и средновековна история“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ разясни, че разработката хвърля светлина върху развитието на българския търговски капитал и участието му в международната търговска дейност в рамките на панаира.
По идея на Джафер и на база на архивните документи е изработен и макет на панаирното място от 1868 г. Негов автор е Марин Маринов. „Вероятно ще забележите, че по постройките няма комини. Това е било така, за да няма опасност от пожари“, разясни Маринов.
Тогавашният панаир е имал 4 охранителни кули и дори противопожарна служба. Дюкяните са били разположени един срещу друг, в П-образна форма. Търговията пък се е случвала през прозорците, разясниха авторите.
Макетът ще бъде съхраняван в Община Търговище. Предвижда се в дните на панаира той да бъде излаган в Художествена галерия „Никола Маринов“ .
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Търговище и региона.
