1-ви ноември се навършват 35 години от смъртта на нашия съгражданин Марин Жечев.
Марин Илиев Жечев е учен – химик, изследовател, поет, публицист, учител, енциклопедист. Роден е в село Въбел на 7 декември 1914 г. Завършва химическия факултет на Софийския университет през 1935 г. Слушал е лекции при проф. Асен Златаров. Печата материали в сп. “Българска реч“, в. „Младежко земеделско знаме”, в. „Нива“ и други. Идейно симпатизира на БЗНС Врабча 1.
Завършва Школата за запасни офицери и е награден със сребърен часовник от Цар Борис за отличен успех. От септември 1944 до май 1949 г. е асистент по химия във Физико-математическия факултет към Софийския Университет, когато е уволнен и въдворен в концлагера „Богданов дол”, а през декември е преместен в Белене. През 1950 г. печели конкурс със стихотворение за мира, а втора остава Елисавета Багряна. Това е последният анонимен конкурс в България. През 1956-1959 г. е изпратен отново на остров Персин, където е и приятеля му Йосиф Петров.
Създава лекарства против грип, гъбички, гнойна ангина, дълго време работи по лекарство срещу рака. През 1977 г. представя пред Министерството на народното здраве препарата „Въбелин” като средство срещу грипа, а няколко поликлиники в София използвали препарата „9,10″ като заместител на риванола. Съавтор с проф. Александър Спасов на публикации с химични изследвания. Помага на много хора с лекарства, които сам приготвя. Негов ученик и приятел е Радой Ралин. Умира на 1-ви ноември 1989 г. в родното си село, само няколко дни преди да чуе „камбаната на промяната“, за която е мечтал.
Книгата може да се намери в библиотеките в Търговище и кв. „Въбел“.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Търговище и региона.
